в живота на един човек има 2 възможности: да търси или не
търсенето има 2 пътя
 - да поемеш по пътя и да се загубиш
 - да поемеш по пътя и да намериш това което търсиш
нетърсенето - това е за простия човек. Тоя който не мисли по напред от задника си...

не мога да кажа кое е по добре - да се загубиш или никога да не тръгнеш по пътя...от загубата боли. Да си безучастна публика...много е сиво там. Липсата на стимул задушава...
- - - -
всеки изгрев водка е, а всеки залез краят и.....и няма такова животно което да проумее цялата същност,,,,,аре бегайте от тука

Обикновено човек се преражда след бутилка вино, или 2 салати с ракийка. Някак си по-смел става. По не се замисля така да се каже. Евентуално слаби проблясъци на разумна дейност точно между 100 и 200 грама ракия. Има възможност за различно развитие на действието във втората част след антракта. Шумна депресия изразена в агресия /присъщо на комплексирани роботи от средна класа, живели до 30 години и повече с мама и тате/, завършваща с дълга тирада от уважителни комплименти към себеподобния непознат от съседната маса.
При наличие на подходяща музикална среда /кака Рени и човека с древния синтезатор зад нея, който е приел ролята на страдащ и намира начин да игнорира музиката, която свири със 100 грама "почивка" на всеки час/ е възможна репликация на вируса до дивна и незабравима /от кетъринга/ веселба, танци и ихня, както обича да казва мой причтел по чашка. Ако кака Рени прекали с баладите тип Ивана и Глория, опитвайки да опише болката която изпитва от неосъществените си мечти с чужди думи или галейки чуждата болка, или там квото плачливо подеме човека зад клавира, то е възможна плачлива ситуация изпълнена с признания на житейски грехове, влажни очи и причината за поне половината от комплексите излизат наяве. Добре че лекарството е само временно - до момента на отварянето на очите и досадния махмурлук. Обикновенно подобна развръзка завършва или с аре прибирай се да спиш или с мощно повръщане пред вратата на кръчмата, като първото не изключва второто.
Романтична вечер може да се изрази също и със скромен завършек на работния ден на един човек, една ракия, една салата...и още един път, няколко пъти. И отнове се връщаме по-горе. Скритата ненавист към самотата се изразява с прости думи: кръчмата пред нас или бара по-надолу по улицата. Разликите са в интериора и цените. Гордото знаме на патриотизма е вдигнато. За няколко часа.
Лозунга е симпъл - всеки ден ще е така, до цирозата.
Тая мърша за какво ме изостави и ми взе всичко - ами не можеше да те понася повече и се указа с 2 мозъчни клетки вповече от тебе.
Живота не е сложен, сложно е да разбереш правилата.
А те не са сложни. Феърплей играят само тези които не са ги разбрали.
Супата се сервира гореща, и трябва да и се духа.

това е нещо което обикновенно не правя. Обикновените неща са за обикновенни хора. А липста на морал за умните.
Захванах се да пиша и най-тържествено си обещавам да не трия.
Всяка нова мисъл на нов ред, или там където свършва старата.
Опитвам се да игнорирам мислълта, че някой ще прочете това.
Всъщност се опитвам да игнорирам всякакви мисли. Рибата е на стенеата и се опитва да гледа умно, но не може, И аз не мога.
Не умея много неща, но иска да правя това което умея от сърце. Пак не ми се отдава. Даже се опитвам да пиша правилно. Докато се нищо не се случваше успях да си запазя почерка. И нищо друго. Харесва ми израза.
Днес си намерих гнойна пъпка. Изстисках я и потече малко кръв. За миг си помислих за отровата, която тече във вените ми. Да тя е там. И убива.
Ето сега си насочих мисълта в някакв посока. ПО добре е да спра. Сигурен съм.