никога не искам да държа игла в ръцете си отново

 Чувствам се като в Онези неделни дни, когато времето е спряло и няма никакви грижи. Слънцето прегаря навън, няма достатъчно вятър, но все пак подухва, за да задържи прохладата и да напомни, че е наблизо. Океана е като тепсия. Всичко наоколо е безгрижие.

Мисълта че е Сряда ме усмихва още повече...

Шумът на колите и хората по улицата ме връща в детството.
Приятно е. Докато не избледнее и мислите не ме върнат в реалността.