това е нещо което обикновенно не правя. Обикновените неща са за обикновенни хора. А липста на морал за умните.
Захванах се да пиша и най-тържествено си обещавам да не трия.
Всяка нова мисъл на нов ред, или там където свършва старата.
Опитвам се да игнорирам мислълта, че някой ще прочете това.
Всъщност се опитвам да игнорирам всякакви мисли. Рибата е на стенеата и се опитва да гледа умно, но не може, И аз не мога.
Не умея много неща, но иска да правя това което умея от сърце. Пак не ми се отдава. Даже се опитвам да пиша правилно. Докато се нищо не се случваше успях да си запазя почерка. И нищо друго. Харесва ми израза.
Днес си намерих гнойна пъпка. Изстисках я и потече малко кръв. За миг си помислих за отровата, която тече във вените ми. Да тя е там. И убива.
Ето сега си насочих мисълта в някакв посока. ПО добре е да спра. Сигурен съм.